Бинокълът е оптичен увеличителен уред, който чрез система от лещи прави възможно наблюдението на отдалечени обекти едновременно с двете очи, т.е. предвиден е за бинокулярно зрение.

За разлика от телескопа, който е с един окуляр, чрез двете си еднакви (огледално-симетрични) зрителни тръби бинокълът дава възможност за триизмерно изображение: двата образа, получени върху ретината на всяко око (отстоящи на определено разстояние един от друг), се сливат в един общ образ в мозъка, даващ по този начин усещане за дълбочина и възможност да се оценят разстоянията до обектите.

Размера на повечето видове е съобразен така че да могат устойчиво да се използват с две ръце, но има и много модели, за които са нужни стативи и други приспособления за да осигурят относителната неподвижност на уреда.

Биноклите обикновено се проектират за специфична област на приложение. Това поражда разлики в определени оптични параметри, някои от които се отбелязват на самия уред. Такава практика има и при фотоапарати и кинокамери, обективи и окуляри на микроскопи и др., както и по-модерна дигитална техника, която използва оптика. Тези параметри са:

Увеличение

Съотношението на фокусното разстояние на обектива към фокусното разстояние на окуляра дава линейното увеличение на бинокъла. Увеличение 7х, например, създава изображение, което сякаш е седем пъти по-близо до наблюдаващия. Големината на увеличението се избира според предназначението на самия бинокъл. Ръчните бинокли имат по-малки увеличения, така те са по-малко податливи на външни фактори (неминуемото трептене на ръката при наблюдение), които могат да окажат влияние на качеството на изображението. По-голямото увеличение води и до по-малко зрително поле.

Диаметър на обектива

Диаметърът на обектива определя колко светлина може да бъде „събрана”, за да се формира изображението. Обикновено е изразен в милиметри. Прието е биноклите да се категоризират чрез линейното увеличение и (×) диаметъра на обектива. Например: 7×50 означава увеличение 7х и диаметър на обектива 50 мм.

Зрително поле (ъгъл на зрителното поле)

Зрителното поле на биноклите се определя от конструкцията им. Обикновено е отбелязано в линейна величина - колко метра в широчина ще се виждат при отдалеченост на обекта на 1 000 метра или в ъглови единици - чрез представяне в градуси.

Изходна зеница

Биноклите съсредоточават събраната от обектива светлина в сноп лъчи към изходната зеница, чийто диаметър е този на обектива, разделен на линейното увеличение. За максимално ефективно лъчесъбиране и за възможно най-светло изображение, изходната зеница трябва да се равнява на диаметъра на напълно разширен човешки ирис – около 7 mm, който се понижава с възрастта. Светлината, събрана в по-голяма изходна зеница, е практически загубена. При бинокли за дневна употреба изходната зеница е от порядъка на 3 mm, което е големината на свита човешка зеница. Този размер е достатъчен за наблюдение през деня при наличието на силна светлина. По-голямата изходна зеница обаче улеснява хоризонталната проекция с окото (подравняването с него) и намалява риска от губене на очертанията на зрителното поле.

Очно разстояние

Очното разстояние е отсечката между последната окулярна леща на бинокъла и мястото в окото, където се формира образът. Това е разстоянието, на което окото трябва да отстои от окуляра, така че образът, който се вижда, да е с ясни правилни контури, т.е. без винетиране. Колкото по-голямо е фокусното разстояние на окуляра, толкова и очното разстояние е по-голямо.

Очните разстояния при биноклите могат да варират от няколко милиметра до над 2,5 cm. То е от особено значение за наблюдатели, които носят очила, като за такива хора са необходими бинокли с по-големи очни разстояния. Биноклите с къси очни разстояния също така създават затруднения в случаи, когато е трудно да бъдат държани неподвижно.